За хората в чужбина, които нямат възможност да ползват кирилица на компютъра си, а искат да оставят коментар или напишат статия - моля, възползвайте се от следните услуги:
"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, започнат от Владимир Кромбърг
и Данаил Филипов. Той стартира през м. октомври-декември 2006 год. Сайтът бе пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. "Нашето детсво" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
Сайтът се хоства от WebHostBG
Автогара Подуене. От тази гара с моят прадядо се качвахме на рейс
Чавдар и заминавахме на село. Купуваше ми половин билет, от розовите.
Автогара Юг
Автогара Запад
Кой не знае "Билковата", кой не е чувал за нея. Едва ли обитателите на
тази къща някога са си представяли че тяхното мазе ще стане едно от
най-известните заведения в София. В най вървежните си години пред
Билковата имаше толкова хора, че се задръстваше Шишман :))
Чешмички в София. Най-любима ми беше тази срещу сладкарница Роза.
Читалища
Читалище Аура. Май по известно беше като кино.
Халите
Хотел България. Бях забравила че там имаше офис на Аерофлот. Е, тогава не се казваше офис.
Хранителни стоки
А тази опашка е за изложба на Леонардо Да Винчи в храма. Не знаех че е имало такава.
Без думи
Калкан на ул. Аксаков
Калкан на ул. Димитър Полянов
...още калкани...
А това е прочутият канал който е трябвало да бъде прокопан до София за да станем една социалистическа Венеция
Кино Цанко Церковски
Квартал Люлин
Квартал Младост
Квартал Подуене
Летен театър в Парка на свободата. Не го помня такъв
Летен театър в Западния парк
Лятно кино Мир. Тук баща ми ме доведе да гледам Империята отвръща на удара.
....пролет....
Млекокомбинат Сердика.
Национален музей на революционното движение. Даже на знам къде е бил.
Народното събрание
НДК в строеж
Оказионни магазини. Имаше един на ул. Раковски. Приличаше ми на Кореком
Орлов мост
...и тези пепелници не ги помня...
А тази снимка ме втрещи. Ето това е драстична промяна...
Статията към тази снимка се казва "Разрушители без име. Стотици загубени народни пари"
Уважаеми гостенино, Вие влязохте на сайта като нерегистриран посетител. Ние Ви препоръчваме да се регистрирате или да влезете в "Нашето детство" под своето име и парола. Ако досега не сте се регистрирал, бихме Ви помолили да направите това! Регистрацията отнема съвсем малко време, а Вие, като регистриран потребител, ще можете да участвате пълноценно в този проект: да имате свой профил, да общувате с останалите потребители; да публикувате ваши статии; да имате достъп до страници, които иначе не се виждат и още много други неща. Не на последно място, регистрирайки се, Вие показвате, че сайтът Ви е харесал.
Остатъкът от Националния музей на революционното движение го развалиха наскоро - това беше една ниска дълга жълта сграда на жълтите павета, срещу "Червило", австрийското посолство и централната сграда на БАН. Имаше една огромна порта-арка и двор, обрасъл с бръшлян. Там се помещаваше в началните години на демокрацията театър "Сфумато" мисля. Сега там е бизнес център, ПИБ банк и някакъв бар. Мен лично много ме е яд за тази сграда, защото е от началото на миналия век, т.е. паметник на културата е и винаги ми се свива сърцето като някой ей така бутне подобна сграда, за да има лъскав, грозен и метален бизнес център. Но това е друга тема... На нас пък в този музей редовно ни правеха отрядни сборове, водиха ни там след като ни приеха пионерчета, защото патрон ли как се казваше на класа / отряда (лелеее, всичко съм забравила!) беше Вела Пеева... И понеже спомените ми оттогава са смътни, тъкмо скоро се бях замислила как ли изглеждаше вътре този музей...
А къде е сега ул. "Димитър Полянов" - вълнува ме да видя има ли го още калканът на снимката?
А на "Екзарх Йосиф" още си стоят надписите "Ресторант" от снимката - тъкмо онзи ден ги снимах...
И тези телефони с монетките, дето падаха долу в прозорчето, и за тях се бях затъжила скоро. О, минало незабравимо!
--------------------
Никога не е прекалено късно за второ детство. То обаче зависи само и единствено от теб.
Зори, Музеят на революционното движение беше в едноетажната сграда срещу Австрийското и Италианското посолства. По-късно там се помещаваше тетатър Сфумато, а сега една част от нея пустее и чака разрушаване, а на мястото на другата построиха офис-сграда.
Ха-ха - забелязвам, че реагирам по-бавно с две минути от
Да, и мен ме е яд, че съсипаха сградата - дори като малка ми изглеждаше много в тон с жълтите павета...
"Димитър Полянов" сега е "Кракра". Според мен това е калканът на сградата, съседна на Дома на архитектите.
Сетих се за музея, да. Ама нас от училище никога не са ни водили там.
А въпросното заведение Билковата е на ул. Шишман, малко след ул. Гурко, по посока 133 училище, от лявата страна на тротоара. Малко преди старата хлебарница където правеха най-хубавият ръчен хляб на света. Още мога да помириша страхотното му ухание - цена 52 стотинки. Или 54, вече почнах да забравям. И аз съм се родила на Гурко и тези улици и вътрешни дворчета в квартала са ми родния дом.
Наскоро имах малко дежа вю. Родителите ми продадоха апартамента, който се намираше в една вътрешна кооперация. В същата сграда продължава да си живее една моя приятелка. Та преди седмици й отивам на гости, минавам през безистена, поглеждам в стария ни прозорец на партера и виждам че свети. И си помислих инстинктивно "Има някой вкъщи, някой вече се е прибрал..." Няколко секунди ми трябваха, за да осъзная че това вече не е моят дом
Не познавам хората които ми живеят в къщата, но не ги харесвам особено...
Толкова труд! Браво Зори , да качиш, всичките тези снимки и статии, за да се насладим всички ние на София.
Снимката с калта в квартал Младост е покъртителна, напомня ми за филма "Петък вечер", когато Мавродиев и жена му обикаляха някакъв софийски квартал в една кал, да търсят несъществуващ блок.
Нооо, моята любима е Утрин в ж.к."Люлин", това на масата пред блока са празни бутилки Гроздова, нали?
О, мерси Чудак! Отивам да видя стои ли калканът! Заслужава снимка!
А за калта, Наде, лошото е, че не се е променило много положението - и по-лошо става :) И аз това забелязах, но не исках да започвам темата, че ще ме обвините, че съм много минорна... Тя София още от преди да стане столица е била известна с калта. Да не разказвам една от версиите защо се казва "Подуяне", че малки деца има тук :) Калта била до под.. сещате се. А иначе чакам и аз прословутата книжка на кк. за София, която си разменяте - наистина нямам търпение.
--------------------
Никога не е прекалено късно за второ детство. То обаче зависи само и единствено от теб.
Чудесна статия. Не мога да не призная - има от всичко: и кал, и фасади, и хора. И толкова спомени от всички тези места. Ходя с някой от възрастните за ръка, после в строй по двама със съученици, после тръгвам сама, запомням, откривам очевидни неща, виждам грозни, имам любими места... темата е безкрайна.
Музеят, за който всички си спомняме имаше и вълшебен старовремски двор. Нищо не помня от експозицията, ноооо сградата и дворът...
Mia.Yaneva- много си права за версията, още повече, кварталът се казва ПодуЕне
Ммм, добре - аз, такова, понеже, защото... "Подуяне" пишеше, Zaharisa, на снимките от статията ... Може пък 80-те години нарочно да са писали така, нали се "възвишаваха" нещата и се окултуряваше езика да заличим истината...
--------------------
Никога не е прекалено късно за второ детство. То обаче зависи само и единствено от теб.
Зори, благодаря и аз за обществения телефон. Точно за такъв мрънках поне в две статии. Вярно, че на този му е избушен ННМ и там му е окачена МТГ, а не отстрани, ама пак ми е мило. И за любимия трамвай номер пет благодаря. От малка му знам всичките спирки наизуст. От возене по него без билетче, разбира се. Ако се качеше контрола, казвах, че съм малка,
Аз пък зная друга история за името на Подуене, но тя съвсем не е за малки деца.
Ако някой иска да види останките от недовършената социалистическа Венеция, нека се поразходи в парк "Мир и Дружба" в Студентски град. Каналът се намира в края на парка между шосето за УНСС и някои от сградите на ТУ. Доколкото съм информирана, този квартал е трябвало да свързва Панчарево с центъра на София. Представяте ли си спирките за речния транспорт и увеселителните корабчета с оркестър на борда, който свири социалистически маршове и валсове! Вероятно е трябвало да се свърже с Перловския канал. Чудо на чудесата.
Аз най-много се впечатлих на летните театри в парковете. Някога живеех до Западен парк и много се радвах на театъра, старите животински фигури като в "Лека нощ деца" и високото виенско колело. А в градинката на "Света Троица" имаше езерца и канали с гърбави мостчета над тях, островчета за патици и останки от дървени къщички. Личеше си, че тези съоръжения са зупстели още през социализма. Но аз обичах да си представям идилична сцена от типа на "Любимец 13" и "Две победи", или "Бъди щастлива, Ана", от времето, когато се "наливаха основите" и всички са кипяли от неразбран за нас ентусиазъм. В ушите ми запява "Замълчи, замълчи..." и си представям младеж от 50-те години със зализана прическа и заракавена риза, който много прилича на Апостол Карамитев, и прави романтична серенада на русокоса девойка в издута като балон бална рокля точно под някоя арка от рози или водопад. Всичко е черно-бяло, разбира се, защото сме в 50-те години, а Калоянчев е още млад и напорист щангист с обещаващо шампионско бъдеще. През това време майки с пазарски мрежички, в които дрънкат шишета от лимонада и боза, са се спрели със спретнатите си дечица да се полюбуват и въздъхват от умиление на тази красива сцена. Децата им цапат във водата и се крият в дървените къщички, докато някой стар ерген от "старата" школа с папионка, тиранти и каскет елегантно потропва с чадъра си в такт с музиката, която си звучи е така във въздуха, както никога не се получава на живо.
Страшна колекция! Спомням си всичко, всичко! Бих коментирал с любов всяка чешмичка или калкан, всеки фрагмент от сграда, които ме връщат в детството... Сега - малко по снимките... Летният театър в парка на Свободата, не е онзо до стадиона на ЦСКА, а се намира точно на "люша" от Семинарията (или да си му кажем, както го помним - Двореца на пионерите) към "Под липите". Едно време там си правихме интермахленски състезания с кормилачки, а далеч по-късно там се събирахме рокаджии и рокери! Виж за площад "Ленин" и аз се стреснах...Роден съм на "Дондуков" и по онова време (ако снимката е от 1980 г.) редовно минавах оттам на път към трамвай 5 и техникума ми, който беше чак в Овча купел. Да не говорим, че най-много си играех с приятелите ми в развалините на "Св. Георги" в квадрата - Държавен съвет - Министерство на строителството и архитектурата - Детмаг - хотел "Балкан" (още не се беше превърнал в "Шератон"). И просто не си спомням да беше такъв площада! Отлично помня обществената тоалетна на спирката на показаните трамваи в посока към НДК, но тя се намира симетрично на гледната точка на фотографа , като "Света Неделя" се намира на оста на симетрията... Слизаше се по едни стълбички надолу... (Какъв кеф, ако те подгони нещо на спирката, а? Че то тогава нямаше "Имодиум" или "Хидрасек", а да ти препече баба ти филийка до овъгляване на спирката е просто невъзможно...) Така че просто съм сигурен, че трамваят си минаваше оттам - т.е. от другата страна. Или да съм се объркал нещо?!?
Eй , дечковци !
В Летния театър в Парка на Свободата съм гледал Лили Иванова и Борис Годжунов . Бях с едно полугадже . Годината - 1967 ./ леле , че одъртях ! /
Кино " Мир " бе едно смотано открито кино , но в центъра .
Ама за денонощният магазин на Витоша и Алабин какво ще кажете .
Около 23 часа се струпваше голяма тарапана , защото алкохолът го спираха в полунощ .
Кино Цанко Церковски пък бе от първите , заедно с Асен Златаров / на Ботев / , където ходех на кино . След като съм пестил от кифли или пък заедно с дядо ми през зимната ваканция . Тогава за учениците имаше специално намаление , около дванадесет стотинки беше билетчето .
А навалицата до хотел Балкан на площад Ленин си бе точно такава . А когато разораха площад баба Неделя , за да правят НДК бях вече инженер в Енергопроект . Голяма глупост ми се струваше , защото изораха без милост тези хубави кестени и алеи от Перловска до хотел Хемус .
А квартал Емил Марков тогава си бе доста далеч . Сега хич .
А чешмичките в София си бяха благодат !
Спирам да се жалвам .
Зверченце, в София от "Любимец 13" и аз бих живяла. Толкова романтично ми стана, като го описваш, че се размечтах, но в сегашната за нищо на света. Дали пък не остарявам..
Мммм, спомени, спомени...Сградата на кино "Ц. Церковски" и сега я заглеждам с възхищение - този прозорец на върха - като разперено ветрило винаги ме е впечатлявал. Ха, и аз съм гледала филми в кино "Мир" - мама работеше наблизо и често отскачах до там. Улица "Жданов" ми е най-пъстрата улица от детството. На ъгъла с ул. "Вашингтон" се вижда онзи магазин за детски обувки, който беше на две нива и на второто ниво продаваха обувки за най-малките. Точно там имаше от онези високи столчета за пробване - мама те качва на столчето и отива да ти търси обувки. А в музея на революционното движение, ме приеха чавдарче. Благодаря на zori djunkova , че ме върна в онези отминали времена.
Ееееех, кино Цанко Церковски! Стопли ми душата. А до него продаваха милинки А сега отново - за 100тен път от 10 години се води в ремонт. А на мястото на милинките има гаден магазин за дрехи....
Е, улица "Васил Димитров", сега "Костенски водопад" в нашия Емил Марков, сега Гоце Делчев! Домът на услугите още си стои с оригиналните някога неонови букви, превърнат в нещо като базар. От другата страна сега всичко е застроено с нови кооперации... А тогава наистина е била една типична за краен квартал на София улица. Ще направя снимка на ул. Костенски Водопад в същия ракурс и можем да направим композиция "Вчера и днес"
--------------------
"А вы ноктюрн сыграть могли бы На флейте водосточных труб?"
Регистриран на: 24.02.2009
Информация
Потребители, намиращи се в група Дечурлига, не могат да оставят коментари за тази статия.
Сайтът "НД" до днес е претърпял 4 основни технически модификации, 10-на модулни обновления, 2 хакерски атаки, 3 престукторования на категориите и разделите, назадействали се форум, чат и галерия, 1 неосъществена среща на приятелите му и 1 раздор измежду екипажа му (получил се по недоразумение!!!). И при все това - си е все същия.
: 
Уважаеми гостенино, Вие влязохте на сайта като нерегистриран посетител. Ние Ви препоръчваме да се регистрирате или да влезете в "Нашето детство" под своето име и парола. Ако досега не сте се регистрирал, бихме Ви помолили да направите това! Регистрацията отнема съвсем малко време, а Вие, като регистриран потребител, ще можете да участвате пълноценно в този проект: да имате свой профил, да общувате с останалите потребители; да публикувате ваши статии; да имате достъп до страници, които иначе не се виждат и още много други неща. Не на последно място, регистрирайки се, Вие показвате, че сайтът Ви е харесал.
, да качиш, всичките тези снимки и статии, за да се насладим всички ние на София. 
на спирката на показаните трамваи в посока към НДК, но тя се намира симетрично на гледната точка на фотографа , като "Света Неделя" се намира на оста на симетрията... Слизаше се по едни стълбички надолу... (Какъв кеф, ако те подгони нещо на спирката, а? 
А в музея на революционното движение, ме приеха чавдарче. Благодаря на 
А сега отново - за 100тен път от 10 години се води в ремонт. А на мястото на милинките има гаден магазин за дрехи....