"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, започнат от Владимир Кромбърг
и Данаил Филипов. Той стартира през м. октомври-декември 2006 год. Сайтът бе пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. "Нашето детсво" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
Сайтът се хоства от WebHostBG
Купена е през 1974г. Илюстрациите са на Евгений Шукаев. Издадена е от Progress Publishers Moscow. Накрая на книгата има коментари и към всяка глава - превод на някои специфични английски изрази. Малко прилича на учебник по английски, защото обяснява дори спрежението на глаголите в преведените изрази. А колкото до картинките – бяха ми особено любими, и това си личи по оцветените на тук-там страници. Колко пъти съм прерисувала Алиса и котката, и шишенцето, а къде ли не съм пренасяла гербовете от страниците – по разни лексикони и тефтерчета. Оставям ви, да им се насладите и вие:
7 февруари 2010 | Автор: admin | Категория: Главна
Здравейте, приятели!
Искам да ви представя един допълнителен проект към сайта "Нашето детство". Той се нарича ПУК!: Пътеводител по удивителните ни книжки! и – разбираемо – е свързан с чудния свят на литературата. Намира се на адрес: http://biblio.detstvoto.com
Името на проекта не e избран случайно тъй: "Пук!" :). Не ми се вярва някой от вас да не се сеща за какво става дума.
Проектът стартира преди почти 1 година. За това време хората – все от екипажа на НД – се опитахме да съберем на едно място достатъчно много информация за детско-юношеските книжки, публикувани в периода 1945-1990 г. Да я подредим и донейде визуализираме. Основната идея беше, да си направим информационно местенце за книги (нещо като малко по-различен раздел на "Библиотечка" и "Какво четяхме?!"), да се поподсетим за една или друга книжка. За това е и "пътеводител".
Реших да не бавя вече представянето на това място, защото работата върху него ще продължава и продължава – не е толкова лесно, всъщност (засега има около 3000 упоменати книги – което го прави едва ли не най-голямата библиография в интернет за този период!!!). След време, с развитието му, идеята ни е там да се публикуват и илюстрации към книгите, понякога и част от текстовете (може би), статии за писатели и художници… А може би и някой от вас ще ни даде някоя хубава идея за него! Скоро ще започна да публикувам тук и готови списъци-препратки.
Всеки, който желае да се включи в проекта, може да го направи чрез официалния електронен адрес на сайта: detstvoto@gmail.com. Например – корици или илюстрации от някоя любима ваша книжка. Или каквото и да е друго…
За останалото около проекта, ще можете да научите на самата страница.
Вярвам, че ще ви хареса и ще бъде полезен!
(админ, от името на целия колектив, работещ върху ПУК!)
Изненадах се, когато пуснаха филма „Където бродят дивите неща” (”Where the wild thing are”). Книгата на този филм се състои от осем изречения. Как може да се направи филм по осем изречения?! Тази малка книжка от детство на брат ми е странно запомняща се основно с илюстрациите си. Наистина изглеждаха страшни, отчасти може би защото не могат да се оприличат на никакво познато животно. Ако направим сравнение с една ламя, то тя дори представена в различните си варианти, все пак си остава ламя. А в тази книжка „нещата” са странни и страшни, и точно затова се запомнят – нали най-лесно било, да си въобразиш невъобразими ужаси (с помощта на страха, разбира се).
Оставям ви сами да прецените колко по детски страшни са илюстрациите…
Най-странното е, че открих тая статия в белоемигрантското руско списание “Опит” (“Опыт”), издание на руската детско-юношеска организация ОРЮР (организация на руските юноши разузнавачи). Бялата емиграция винаги е била “на нож” с това, което се върши в съветска Русия. Редакторите на сп. “Опит” явно доста са се впечатлили от статията от съветското списание “Огонек” (Ф.Вигдорова- авт.), за да я публикуват на страниците на своето списание. В следващите редове става въпрос за неща, които са известни на всяко дете, но кой знае защо, съвсем липсват в паметта на възрастните. Възрастните, които си поставят за цел да възпитават, да дават пример за поведение, да наставляват и да определят житейския път на подрастващите. Повод за статията е излязлата в СССР през 1940 г. книга на Аркадий Гайдар “Тимур и неговата команда” и по-точно въздействието й върху децата. (самият А. Гайдар е човек с доста печална биография, която тук няма да коментирам. Виж статията ”Его имя носят детские учреждения”) Надявам се да не ви дразни малко несъвременния стил на статията. Онова, което в нея е ценно, е актуално и сега.
За възрастния човек дворът е единствено последната част от пътя, която го отделя от входната врата на дома. За децата дворът е особен начин на живот, който не прилича нито на живота в училище, нито на отношенията в семейството. Дворът за децата е място с особени правила, особени привички, предаващи се от поколение на поколение неписани закони, с които всички деца се съобразяват. Нека дворът да е само кутийка с асфалтово дъно – без нито едно дръвце, с неприветливите стени и входове, но децата си имат тук любими потайни места...
В екипажа на "НД" (и най-близките приятели на сайта ) се срещат хора, които можете да наречете: агент (за недвижими имоти - какво си помислихте, ама ха!?), адвокат, актриса, археолог, безработен, военен, дизайнер, директор, етногроф, инженер, историк, медицински работник, металист, митничар, пазач, писател, планинар, поет, преводач, преподавател, продавач, програмист, русофил, студент, счетоводител... Заб.: Ако някой от НД не се открива, нека се обади на админа.
Ааа, не, я виж в килера на горния рафт, ако и там го няма, ще питаме баба ти...
) се срещат хора, които можете да наречете: агент (за недвижими имоти - какво си помислихте, ама ха!?), адвокат, актриса, археолог, безработен, военен, дизайнер, директор, етногроф, инженер, историк, медицински работник, металист, митничар, пазач, писател, планинар, поет, преводач, преподавател, продавач, програмист, русофил, студент, счетоводител...